Translate

вторник, 5 ноември 2013 г.

ЗАПИСКИ ОТ ЕКВАТОРА- ЧАСТ 6

                                         Остров Ява – 16-17 март 2013 г.

Настъпи утрото на 16 март и отново рано рано се измъкнахме от леглата, така както предишния ден, когато тръгнахме от Сингапур. Явно тази седмица щеше да бъде доста натоварена и с големи преходи за кратко време, но няма как. Искахме да видим някои от най-забележителните световни културни ценности и затова се налагаше по-сбит график на пътувания. В самото начало на разказа си обясних какви бяха мотивите ни, за да летим от Куала Лумпур до Ява, а не от Бали затова сега няма да ги повтарям. Ето и карта с маршрута ни от Малайзия до остров Ява.
Карта на пътуването
                                                Карта на пътуването

Полета ни с Air Asia бе в 11,55ч., което означаваше, че към 10 ч. вече трябваше да сме на новия терминал LCCT на Малайзийската столица, построен специално за Air Asia. На него разбира се кацаха самолети и на други ниско тарифни компании. И тъй като терминала, както и основното летище KLIA на Куала Лумпур са на около 70 км. от него ни бе необходим около час и петнадесет минути, за да се придвижим с автобус. Или около 30 минути, ако ползваме високоскоростния KLIA експрес, почти влак стрела, вземащ разстоянието за 30 минути до KLIA, и след това да търсим транспорт от KLIA до LCCT. Затова избрахме автобуса.
След като станахме в 6 часа, закусихме в ресторанта, намиращ се във фоайето на хотела. Трябва да отбележа, че закуската бе много хубава и съобразена с европейските вкусове.
Събрахме набързо багажа, направихме chek out и тръгнахме към Дафи, за да оставим куфарите. В 7,30 тя вече ни чакаше, качихме се до апартамента, за да вземем и онлайн чекирането си, което Кевин ни бе направил и разпечатал предишната вечер и се отправихме към метрото.
Автобусите за летището трябваше да хванем от централната гара на Куала Лумпур, която се намираше на 5 спирки от KLCC, метро станцията в центъра.
Билета за пътуването до KL Sentral ни струваше по 1,60RM и само след 15-тина минути към 8.30 часа вече бяхме в огромното здание на KL Sentral.
Карта на KL Sentral
                                               Карта на KL Sentral

Сега трябваше бързо да разберем къде се намира стоянката на автобусите за летището. С две три питания и препращания в различни посоки, като не питаме точните хора, най-накрая открихме прохода към долното ниво на гарата, където са подземните паркинги и от където тръгват автобусите.
Този проход се намира най-вдясно във фоайето на КЛ Централ.
Преминаваш през един остъклен коридор, точно преди да излезеш на улицата извън сградата и се спускаш по стълбите към долното ниво. Неудобството бе, че нямаше работещи асансьори и ескалатори и ако трябваше да мъкнем куфарите по стълбите надолу сигурно доста щяхме да се озорим. За наша радост бяхме само с една малка пътна чанта за ръчен багаж.
Слязохме в подземния паркинг и на около 30-тина метра видяхме спрелите автобуси за летището.
Предварително си бяхме набелязали да пътуваме със Sky Bus, автобусът който е на Air Asia и който е така да се каже официалния автобус до летището. Но освен него имаше автобуси и на други фирми, които пътуваха по същия маршрут. Така че на който и да е автобус да се качите няма да сбъркате.
Разликата е единствено в цената. Билетите за Скай бус струваха по 9 MR, на другите фирми по 8 MR.
Първият автобус, който тръгваше бе Sky Bus.
Купихме си билети от шофьора и заехме места в автобуса, надявайки се по-бързо да се напълни и тръгне. Не зная дали КЛИА експрес е пълен, но автобусите явно имаха много работа, защото се пълнеха за не повече от 4-5 минути и тръгваха един след друг. Пътуването до летището бе около час и петнадесет минути.
Нямаше никакви задръствания, макар че вече бе около 9 часа, но не трябваше да забравяме, че е събота и затова движението не бе така натоварено.
Надявахме се, че и във вторник, когато трябваше да тръгнем рано сутринта за Бали да няма пак никакви задръствания, за да стигнем бързо до Терминала.
Най-интересното по пътя бе преминаването покрай пистата за Формула 1, която е на около 50 км. извън Куала Лумпур. Когато наближихме до нея просто останах втрещен. Цялата писта бе покрита с тонове боклуци. Не, не бъркам, тонове боклуци. Пластмасови чаши, празни кенове и бутилки, кашони, и какво ли не още покриваха пистата, на която само след седмица щеше да има надпревара между най-бързите болиди. Още по-голямо бе учудването ми, когато след три дни, тя бе просто като олизана и на нея нямаше дори и прашинка.
Абе въобще КЛ си е град на контрастите. В 10 часа благополучно пристигнахме на LCCT.
LCCT Kuala Lumpur
                                                LCCT Kuala Lumpur

Имахме достатъчно време до полета, но нямахме представа колко време ще ни отнеме паспортната проверка. Имахме обаче онлайн чекиране и поне това щяхме да си спестим. Излишно е да казвам, че дори и терминал само за една ниско тарифна самолетна компания LCCT е доста по-голям и модерен от летище София. Добре че след няколко часа щяхме да кацнем в Джокякарта, за да видим поне едно по-малко от нашето летище. Това рядко може да му се случи на човек ако пътува в по-големи държави. Но виж летището на малък провинциален град на един остров бе по-невзрачно и малко от нашето. Като казвам малък провинциален град, имам предвид, че този град е в Малайзия. И населението му е около 400 000 души, т.е. за нашите стандарти си е направо огромен.
Тук искам да отворя една скоба относно името и по-точно транскрипцията на името на Yogyakarta. В едни справочници го изписват Джокджакарта, в други/вкл. в картите на гугъл на български/ Джокякарта, в трети Джогджакарта. Аз ще ползвам първата и най-разпространена транскрипция- Джокджакарта.
Но за Джокджакарта по-късно, а сега все още бяхме на летището в КЛ и имахме достатъчно време да се разходим из него. На централно място в него се намира Макдоналдс и огромната му реклама привлича всички, които са зажаднели за малко по-позната храна и напитки.
LCCT Kuala Lumpur
                                             LCCT Kuala Lumpur

Около 11 часа влязохме на терминала и се отправихме към гейта от който щяхме да излетим. Интересното е, че до самия самолет няма нито ръкав, по който да стигнеш до него, нито пък автобус те откарва. Просто минаваш през проверката за билетите и тръгваш пеша към самолета. Air Asia явно наистина добре се грижат за пасажерите си, защото под навеси около пътеката, по която се движим видяхме стотици червени чадъри с логото на компанията. Бяхме забравили, че дъждовете там са през по голямата част от годината и чадъра е един много необходим атрибут.
Заехме местата си в самолета, упътени от невероятно чаровните и елегантни стюардеси и самолета излетя към следващата ни дестинация точно по разписание в 11,55 часа.
Времето бе ясно и можехме от високо да се любуваме на панорамата под нас.
Поглед към Малайзия от самолета
                        Поглед към Малайзия от самолета

След около час и половина се показаха и очертанията на един от главните Индонезийски острови- Ява (на индонезийски Jawa). На него се намира и столицата Джакарта.
остров Ява
                                                остров Ява

Ето какво открихме преди пътуването ни в интернет за острова.
Той е най-гъсто населения остров в света. В действителност има по-голямо население от континентите Австралия и Антарктида. С територия от 136 497кв.км., малко по-голяма от територията на България, и 132 милиона души население, ако беше държава то Ява щеше да бъде втората най-гъсто населената държава в света.
Остров Ява образува верига заедно с Калимантан (Борнео) на север, Суматра на северозапад, Бали на изток и Коледните острови на юг. Ява е тринадесетият по големина остров на Земята. Разположен е в район с голяма сеизмична и вулканична активност. На територията на острова има 22 активни вулкана. Ява е част от т.нар. Зондски огнен пръстен, част от огромния Тихоокеански огнен пръстен, който бележи районите в тази част на света с най-активна вулканична дейност. Най-висок е вулканът Семеру - 3 676 метра надморска височина, който е и най-високата точка на остров Ява.
По време на последния ледников период, районът между Ява, Суматра и Борнео, където сега е разположено Яванско море е бил суша и така Ява е била свързана с другите 2 близки острова, а посредством тях и със самия азиатски континент.
Когато огромни количества от леда на полюсите са се разтопили след края на ледниковия период, тази суша отново се покрила с вода, вследствие повишаването на нивото на Световния океан и Ява отново станал остров, както преди това.
Първите народи, които се заселват на острова са представители на австралоидно-негроидната раса с меланезийски произход, близки до днешните аборигени, папуаси и меланезийци. Около 1800 г. пр.н.е. те са асимилирани от навлезлите на острова малайско-полинезийски народи с монголоидни черти, каквито са повечето съвременни яванци.
Около 4 век започва да се разпространяват индуизма и будизма.
През 13 век острова е под контрола на империята Маджапахит, която владее цяла Ява до 16 век, когато се разпада. По същото време на острова от север се разпространява ислямът, който се превръща в главна религия в Ява.
През 16 век на острова пристигат португалски колонизатори. Те обаче не успяват да наложат властта си над местните, тъй като са изместени от холандците, които основават на острова колониалното селище Батавия през 1602 г. Батавия става център на Холандската Остиндийска компания, която завладява целия остров.
През 19-ти век дейността и е отменена и Ява официално става част от колонията Нидерландска Индия.
По време на Втората световна война, Ява е под японска окупация. След капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г. тук, както и в цяла Индонезия започва националноосвободителна борба, която завършва с обявяването на независимостта на Индонезия през 1948 г. Батавия е прекръстена на Джакарта и става столица на новата държава.
С нетърпение очаквахме да видим през илюминатора сградата на Yogyakarta Adisucipto Airport. Летището на Джокджакарта.
Adisut Jipto Airport Yogyakarta
                                    Adisut Jipto Airport Yogyakarta

Летището се оказа малка едноетажна постройка. И въпреки това е доста натоварено, защото на него с полети на различни авиокомпании пристигат милиони туристи годишно, за да се запознаят с културното наследство на Индонезия.
Adisut Jipto Airport Yogyakarta
                                    Adisut Jipto Airport Yogyakarta

Не напразно Джокджакарта се представя като културната столица на страната. Летището се намира на 6 км. от центъра на Джокджа. Можете да използвате обществен транспорт, за да отидете до града и до двата световно известни храма Борободур и Прамбанан. Можете да хванете и такси. Но ние разбира се предвид краткото време, с което разполагахме нямахме намерение да експериментираме, а избрахме най-лесния и удобен вариант-трансфер от хотела.
Надявахме се колата вече да ни чака и да можем по-най бързия начин да се отправим по маршрута на обиколката си- Джокджакарта- Прамбанан- Борободур- Джокджакарта.
Маршрута на пътуването ни според Гугъл
                                        Маршрута на пътуването ни според Гугъл

Самолетът се приземи нормално на изключително късата писта, където не рядко се случват инциденти. И за първи път стъпихме на Индонезийска земя.
Влажността и тук както във всички страни около екватора бе голяма и горещата вълна ни удари още с излизането от самолета. Дори и облаците, които бяха отрупали небето не бяха в състояние да донесат поне глътчица прохлада.
Забързахме към летището, защото трябваше да се преборим с поне 30-тината туристи, изключвам жителите на Индонезия, с които пътувахме в самолета за визи. Надявахме се да няма и други пристигнали полети, за да не се бавим излишно. За наша радост в този час бяхме кацнали само ние, макар трафика на полети на международното летище да бе доста натоварен.
Влязохме в залата за паспортна и митническа проверка. Всъщност думата залата е възможно най-голямата хипербула, която мога да използвам.
Това си беше един коридор или стаичка, в която се образуваха две опашки.
Едната на местните жители и другата на туристите от други страни, които трябваше първо да си вземат визи и след това да преминат през паспортната и митническа проверка. За тези, които се притесняват, че трудно биха се ориентирали давам и схема на получаване на визи на летището в Джокджакарта. Самата бланка я попълвате в самолета, след като стюардесите ги раздадат на чуждестранните туристи.
Схема на залата за получаване на визи
                                        Схема на залата за получаване на визи

За наша радост голямата блъсканица не бе от нашата страна. Оказа се, че бяхме доста бързи и пред нас на гишето бяха само три австралийки. Платихме таксата от 25 долара. Добре е да имате точна сума и то в долари, защото в противен случай за връщане на ресто почва едно туткане, кършене на ръце, умолителни погледи, че не може да се намери точната банкнота за връщане. Не не се учудвайте, това не е богатия Сингапур, а бедна изостанала Индонезия, където парите са малко и корупцията голяма. Още по-голямо бе учудването ни, когато няколко дни по-късно кацайки в Денпасар се сблъскахме с едва ли не узаконен рекет на летището. Летищните служители предлагаха само срещу 20 долара да Ви спестят дългото чакане на опашката за получаване на виза и да прередите всички неплатили тази сума , осигурявайки си ВИП посрещане. Като няма ВИП терминал има ВИП посрещане. Разлика в стандартите.
Но за Денпасар по-късно, а сега бяхме все още в Джокджа.
Дадоха ни визите и няколко дни по-късно, когато отново трябваше да влезем в Индонезия и да платим втори път виза се оказа, че тя е по-различна от първата.
Може би както всеки остров в Индонезия има различна такса за напускането му, така и входните визи са различни за различните Инденезийски острови, на които кацате. Можете сами да се убедите в това. Първата виза е от 16 март от остров Ява, а втората е от 19 март от остров Бали.
Виза от остров Ява, Индонезия
                              Виза от остров Ява, Индонезия

Виза от остров Бали, Индонезия
                                    Виза от остров Бали, Индонезия

След като получихме визите митническата и паспортна проверка мина бързо и излязохме от сградата на летището.
Пред очите ни се откри шарена, усмихната, типично индонезийска картинка.
Шум, много хора не бързащи за никъде и… усмихнати.
Оказа се че най-усмихнатите хора са не само богатите /Сингапур/, а и най-бедните /Индонезия/. Другите народи, които са в средата, сред които и ние явно нямат поводи за усмивки и затова по-често си ходим намусени.
И тук както в Куала Лумпур на най-видно място пред терминала са веригите.
В случая поничките от Дънкин Донатс.
Dunkin Donuts
                                                        Dunkin Donuts

Заоглеждахме се на паркинга, за да открием някъде сред стотиците паркирани автомобили човек държащ табелка с имената ни, надявайки се такъв наистина да има.
Паркинга на летището в Джокджакарта
                              Паркинга на летището в Джокджакарта

В противен случай трябваше да разчитаме на обществения транспорт, който в тази част на света си е истински сървайвър и да се сбугуваме със стройно подредената ни програма в следващите 24 часа.
Не след дълго обаче до нас се приближи нисък, пълничък мъж с табелка с имената ни. Нашият шофьор в следващите два дни. Голяма широка усмивка и само дето не се разцелувахме като стари познати.
Нашият шофьор на острова
                                        Нашият шофьор на острова

Качихме се в джипа, с който щяхме да пътуваме и с радост установихме, че климатика му работи безпогрешно. Първата спирка от пътя ни бе само на 20-тина километра от летището.
Храмът Прамбанан-символ на Индуизма!
Прамбанан
                                                      Прамбанан

Прамбанан е необичайно красив комплекс от храмове, издигнат през X век по време на управлението на двама крале Ракай Пикатан и Ракай Балитунг.
Извисяващият се на цели 47 метра, основен храм е въплъщение на мечтата на своя създател да демонстрира триумфа на индуизма на остров Ява.
Прамбанан се намира в район, който в момента функционира като красив парк.
Местните хора продължават да разказват една интересна легенда за историята му.
Според нея някога живял мъж на име Bandung Bondowoso, който се влюбил в Roro Jonggrang. За да отхвърли любовта му, Jonggrang помолила Bondowoso да й построи храм с хиляда статуи само за една нощ. Желанието й било почти изпълнено, когато Jonggrang наредила на жителите на града да нахвърлят ориз и да го подпалят, така че пламналият огън да заблуди Bondowoso, че се е съмнало.
Разбирайки, че е измамен Bondowosо, който вече бил направил 999 статуи, проклел своята избраница да се превърне в последната статуя на храма на нещастната му любов.
Прамбанан се състои от три основни постройки, разположени в главния двор, които носят имената - Вишну, Брахма и Шива.
Прамбанан
                                                        Прамбанан

Тези три храма са символи на триумфа на индуизма. И трите храма са с лице към изток. Всеки има по един придружаващ го храм, който е обърнат на запад съответно от - Нандини за Шива, Ангса за Брахма и Гаруда за Вишну. Освен тях има два странични храма, четири храма kelir (малки храмове, които напомнят на пурите в Бали и които се смятат за пазители от зли духове) и четири храма в четирите ъгъла. Във втората зона има още 224 храма.
Прамбанан
                                                       Прамбанан

Платихме входа, избрахме си по един красив саронг, без който няма как да влезеш в нито един храм в Индонезия и се запътихме към храмовете.
Влизайки в храма на Шива, който е най-високият и с централно местоположение, Ви очакват четири зали. В главната зала се намира статуя на Шива,
Статуята на Шива
                                               Статуята на Шива

а в другите три - статуя на Дурга (съпругата на Шива),
Статуята на Дурга
                         Статуята на Дурга

на Агастия (учителят на Шива) и Ганеша (синът на Шива). Според популярната легенда, статуята на Дурга е статуята на неблагодарната Roro Jonggrang.
Северно от храма на Шива се намира този на Вишну.
Прамбанан
                                              Прамбанан                                                    
В него има само една зала със статуя на Вишну. По същия начин в храма на Брахма, който стои в южната част, има само една зала с една статуя на Брахма.
Една от най-интересните постройки в храмовия комплекс е храма на Гаруда, който е разположен до храма на Вишну. Той разказва историята за полуптицата получовек Гаруда. Фигурата му е изобразена със златно тяло, бяло лице, червени крила, а човката и крилете му приличат на орлови. Смята се, че това е образ, подобен на този на Бену, който се свързва с Бога на слънцето в египетската митология или на феникса в древногръцката митология.
Гаруда успява да спаси майка си от проклятието на Аруна, като открадва Tirta Amerta (свещената вода на боговете). Това е причина той да стане обект на възхищение сред хората. В Индонезия Гаруда е символ на страната. Така се казва дори националната авиокомпания-Гаруда Индонезия.
Друга страна, която използва същия символ е Тайланд, макар че там той е известен като Крут или Пха Крут.
В Прамбанан има панели с релефи на откъси от Рамаяна. Друг интересен релеф е с изображение на дървото на живота, вечността и на хармонията с природата. Ако се загледате в релефите по-внимателно, можете да откриете изображения на птици, сред които и на папагала Cacatua sulphurea, който казва отговорите на неразгадани въпроси.
Всъщност в Прамбанан има много интересни неща, които си струва да бъдат видени и чиято красота думите бегло могат да предадат.
В Прамбанан освен стотиците туристи има и много местни, които всячески се стараят да Ви помогнат в разглеждането на забележителностите. Те могат да Ви помогнат да си сложите саронга, да отговорят на въпросите Ви и да искат постоянно да се снимат с Вас. Но нали така се завързват и приятелствата.
Приятел от Индонезия
                                              Приятел от Индонезия

Храмът действително е огромен и Ви трябват поне час и половина, два ако искате да го разгледате напълно. Входът е 20 долара на човек.
Прамбанан
                                                        Прамбанан

Силното земетресение от близо 6 по скалата на Рихтер в района на Джокджакарта през май 2006, е превърнало много от по-малките храмове на Прамбанан в купчини от камъни. И тъй като разхождайки се из десетките по-малки храма в комплекса съществува реална опасност някой огромен камък на хиляди години да Ви удари неволно по главата, още на входа Ви дават каски, с които задължително трябва да се разхождате. Абе все едно сте на строителен обект!
в Прамбанан
                                                   в Прамбанан

Ето още няколко снимки от вътрешността на комплекса.
Прамбанан
                                                     Прамбанан

Прамбанан
                                                      Прамбанан

Прамбанан
                                                     Прамбанан

Около храмовете има и хубав парк, където след изморителната обиколка под палещото слънце можете да починете, ако имате разбира се време за това.
Парка на Прамбанан
                                           Парка на Прамбанан

Можете да се полюбувате и на миниатюрната зоологическа градина с много сърнички.
Прамбанан
                                                       Прамбанан

Разбира се не липсват и задължителните сергии на импровизирания пазар със стотици сувенири. Но понякога може и да не успеете да стигнете до тях с празни ръце, защото през цялото време Ви преследват улични търговци, които се надпреварват да тикат в ръцете Ви различни статуетки, кои от гипс, кои от дърво, кои от мрамор и бронз.
Сувенири от Прамбанан
                                           Сувенири от Прамбанан

Сувенири от Прамбанан
                                                  Сувенири от Прамбанан

Някои продавачи, за да покажат и качеството на стоката си пред Вас я удрят демонстративно в земята. Лошото е, когато забързани объркат коя статуетка от какъв материал е и те се пръскат на парчета като паднат на земята.
За да се оттървем от тях накупихме няколко статуетки, изобразяващи храма, като най-хубавата от тях бе медна. Цената и започна от 150 долара и в продължение на триста метра стигна 15. На толкова я купихме след като продавача няколко пъти при предлаганата от нас цена викаше истерично- Фалиттт и бягаше настрани. Разбира се само след 10 секунди се връщаше обратно при нас и пазарлъка продължаваше.
Излязохме от пазара и отново се качихме на Тойотата, за да продължим към втория храм Борободур и Манохара хотел Борободур, в който щяхме да пренощуваме.
Най интересното за нас по пътя бе невероятното стълпотворение на скутери, с които имахме чувството индонезийците се раждат.
По пътищата на Индонезия
                                     По пътищата на Индонезия

Отвсякъде около Вас пъплят стотици мотори и изскачат като скакалци по пътя без да спазват каквито и да е правила на движение.

Пътищата в Индонезия по правило са доста тесни и заради това скоростта на движение е силно ограничена от огромния трафик. По някои пътища има отделена лента за мотористите, но и това не помага особено.
Лента за мотопедисти
                                              Лента за мотопедисти

На тези мотори можете да видите да се возят цели семейства. Да, не бъркам.
Цели семейства, все едно е семеен ван.
Пред бащата на кормилото седи едното дете, след него е бащата, след бащата второ дете, след него майката с дете в ръце.
Още по-голям ужас изпитахме като видяхме как майката седи напреко на седалката с дете в ръце и не се държи за никъде. А скоростта, с която кара бащата е поне 50 км. в час.
Някои от индонезийците прекарват на тези мотори едва ли не цялата си покъщнина. От денкове не можеш да видиш колко хора има качени. И за да не се образуват опашки по бензиностанции навсякъде по пътя виждаш нелегални такива. Извадени направо на шосето бутилки с бензин на цена от по няколко цента.
По пътищата на Индонезия
                                     По пътищата на Индонезия

Петдесетте километра от Прамбанан до Борободур преминават неусетно като не пропускаме да се любуваме на екзотичните картини по шосетата, на които европейците не са свикнали, но които за тази част на света са обикновено ежедневие.
Спираме само веднъж до един магазин за рисуване върху коприни с уникалната техника батик. Не че сме искали, но явно шофьора има негласно споразумение със собствениците на магазина като вози туристи да спира там за почивка.
Тъй като магазина беше от дясната страна на пътя, а движението ляво и колоните са непрекъснати, като наближихме до него, излезе на шосето мъж с палка, спря колите, ние успешно отбихме и движението си продължи без да се чуват бибипкания, викове и караници, че някой си е позволил такава волност. В София при всички случаи щеше да настане такъв вой, все едно идва краят на света. Толерантността явно е различно понятие в различните ни светове.
Батик е древна техника на рисуване върху текстил, възникнала преди повече от 5000 години, при която се използва восък, за да се изрисуват тъкани и картини.
Наистина видяхме красиви неща, но мислите ни бяха заети с храма, който предстоеше да посетим и затова подканихме шофьора да тръгваме, и без това денят там е твърде малък. Около екватора слънцето изгрява в 6 и залязва в 6. Денят е 12 часа и след 18 часа вечерта нямаше да можем нищо да видим.
По пътищата на Индонезия
                                   По пътищата на Индонезия

Успяхме обаче да изпреварим залеза и около 17 часа пред очите ни се разкри прекрасната зеленина и градина на хотела.
Градината на Манохара хотел Борободур
                        Градината на Манохара хотел Борободур

Наистина бяхме впечатлени от това, което ведяхме. Хотелът бе едва ли не бюджетен, имайки предвид, че в цената му влизаха двудневни входове за Борободур за двама човека. Те бяха общо 80 долара, а цената му бе 75. Тоест спането и закуската в него ни бяха безплатни. Но освен евтин, той бе и изключително красив.
Само си представете следната картина. Пристигате следобед в едно място, което не е населено, а сред пустошта и първото нещо, което виждате и чувате извън прекрасната зеленина са двама души свирещи невероятна мелодия в откритата рецепция.
Музиканти на рецепцията
                                         Музиканти на рецепцията

Да, едва ли ще откриете много хотели в света, които да Ви посрещат с музика на живо на рецепцията си.Ето и видео клип с тяхното изпълнение. Разбира се той съвсем да не може да пресъздаде уникалната атмосфера на това невероятно място на световната култура.

И това не е всичко. Веднага след като си покажете резервацията усмихната рецепционистка Ви сервира чаша студен сок и уханна топла кърпа за ръце и лице. Както в най-добрите авиокомпании по света по време на полет. И това е в „бюджетния” хотел в Борободур, финансиран от Индонезийското правителство.
Послушахме с невероятно удоволствие прекрасните мелодии, изсвирени и изпяти от двамата музиканти. Оставихме им и няколко долара в знак на благодарност за истинското удоволствие и мигове на релакс, които ни доставиха с изкуството си. Индонезия освен бедна е и омагьосваща с хората си. След като изпихме соковете си и излязохме от унеса на музиката поехме към стаята си в хотела. Прилагам и чекин картата от хотела ни, защото на нея има координатите му. И ако някой иска да отиде…
Карта от стаята ни
                                               Карта от стаята ни

Той всъщност представлява няколко едноетажни постройки, разпръснати на голямата му изключително красива територия, само на крачка от Борободур, който се извисяваше на хълма пред нас.
Поглед от хотела към Борободур
                                 Поглед от хотела към Борободур

Стая 33 бе малко по-отдалечена от рецепцията и така успяхме да разгледаме комплекса още като отивахме към нея. Не виждахме много персонал, освен един човек, който нещо си чоплеше по земята, но всичко бе толкова чисто и поддържано, че бяхме възхитени.
Хотел Манохара Борободур
                                        Хотел Манохара Борободур

Хотел Манохара Борободур
                                          Хотел Манохара Борободур

Преминахме покрай ресторанта и покрай залата, в която вечер се прожектираше филм за Борободур. В цената на хотела, влизаше и безплатен вход за гледане на прожекцията. Всъщност ето и ваучерите, които получихме от рецепцията и които ни осигуряваха в цената следните неща- безплатен вход за храма за два дни- 16 и 17 март, ваучер за аудиовизуалната прожекция за храма и закуска от 6,30 до 10,00 часа.
Ваучерите от Хотел Манохара Борободур
                           Ваучерите от Хотел Манохара Борободур

Скоро стигнахме и до нашата къщичка. И тя бе на един етаж с няколко стаи.
Хотел Манохара Борободур
                                         Хотел Манохара Борободур

Стая 33 не бе много голяма, но в нея имаше всичко необходимо, за да се чувстваме комфортно. Работещият хладилник и климатик бяха екстрите, от които се нуждаехме и получихме. Но както във всеки хотел имаше и чехли, тоалетни принадлежности за двама, сейф, телевизор. Кой ли ще седне да гледа телевизия при положение, че само на две крачки от него е едно от новите чудеса на света, но малко по-късно вечерта открихме, че освен тв програми на него можем да гледаме филма за Борободур и да не ходим на прожекцията в залата.
Стая №33 в Хотел Манохара Борободур
                        Стая №33 в Хотел Манохара Борободур

Стая №33 в Хотел Манохара Борободур
                             Стая №33 в Хотел Манохара Борободур

Допълнителната екстра в стаята бе прекрасната тераса, на която можеш да отдъхнеш и да се насладиш на красотите наоколо.
Терасата на Хотел Манохара Борободур
                        Терасата на Хотел Манохара Борободур

Оставихме багажа и побързахме да излезем навън, защото скоро щеше да залезе слънцето. Решихме да не ходим тази вечер в храма, и без това бяхме закъснели /работното му време бе до 17часа/, а само да разгледаме територията на хотела. и да се разходим до Борободур.
Хотел Манохара Борободур
                                          Хотел Манохара Борободур

Той е буквално на не повече от 100 метра от хотела и на полянката, която е в подножието му имаше доста туристи като нас, които се любуваха на величието му и се надпреварваха да правят снимки.
На смрачаване пред Борободур
                                    На смрачаване пред Борободур

Много, много не се бавихме и последвахме примера им, защото тъмнината вече се спускаше и мястото изглеждаше още по-величествено и изпълнено с мистицизъм.
Хотел Манохара Борободур
                                        Хотел Манохара Борободур

Бяхме вече свикнали, че на Екватора няма плавен преход между деня и нощта. Залезе ли слънцето и става тъмно веднага. Затова и след като се поразходихме, а до вечеря имаше още поне час решихме, че в този дълъг ден заслужаваме и глътка студено мартини на терасата.
Да, по-рано сутринта тръгвайки от Куала Лумпур не пропуснах да сложа едно малко 100 грамово шишенце, пълно с мартини в чантата ни.
Митничарят се засмя като го видя, но нямаше какво да каже, беше си в разрешена опаковка и грамаж. Мини бара бе зареден и с кола, така че удоволствието бе пълно.
Тишина, красива природа и глътка студено мартини в екваториалната нощ. Само на 12 000 км. от България…наздраве!
Към 19,30 достатъчно изгладнели се отправихме към ресторанта, който както и рецепцията не бе закрит, а на открито. Не зная само в дъждовния сезон дали не се мокрят масите, но поне тази вечер бе страхотно, че е открит и подухва лек разхлаждащ ветрец откъм Борободур. Не можехме да повярваме, че сред пустошта ще ни посрещне изключително изискана обстановка в него, но се оказа че може.
Ресторанта в хотел Манохара Борободур
                           Ресторанта в хотел Манохара Борободур

Бели, колосани покривки, красиви столове с бели покривала, кръгли маси, няколко безупречно облечени сервитьори като от петзвезден ресторант и само две три заети от туристи маси. От едната ни страна бяха двама възрастни австралийци, а от другата три дами на средна възраст от Германия, които вече пресушаваха втора бутилка червено вино и смеха им нарушаваше тишината. Добре, че бяха те, иначе можеше да си помислим, че сме в музей, а не в заведение.
Не знам дали ние бяхме много гладни, след като целия ден не можахме да хапнем нормално, а само сандвичи, но вечерята ни се стори безумно вкусна.
А освен всичко друго и безбожно евтина. Порция индонезийски шишчета, порция пилешко по индонезийски, хляб, пържени картофи и две бири само за 18 долара.
Как да не ти хареса Индонезия. И тъй като постоянно един от най-задаваните въпроси относно пътуването ни бе: Кое колко струва, скъпо ли е? Ето сметката от вечерята ни.
Сметка от ресторанта в Хотел Манохара Борободур
                 Сметка от ресторанта в Хотел Манохара Борободур

Малко след 21,30 се отправихме към стаята ни. Бързахме да легнем след дългия ден, в който прекосихме със самолет и автомобил повече от 2000км. и две държави, защото следващият бе още по-натоварен.
Решихме, че ще станем към 5,30, за да можем в 6 часа с изгрева на слънцето да отидем в Борободур. Да успеем да го разгледаме преди слънцето да стане толкова силно, че размеква освен мозъка и краката ти.
Да успеем да избегнем и наплива на туристи, които тръгваха към 7 часа от Джокджакарта с автобуси и към 8,30 – 9 часа вече бе невъзможно да се разминеш от народ. Да се приберем, закусим и към 9,30 да тръгнем за Джокджакарта, да разгледаме центъра на града и след това на летището за полет към Куала Лумпур.
Да пристигнем благополучно към 18 часа в Малайзия.
Да успеем да преминем 70-те километра от летището до Куала Лумпур с автобус.
Да открием новия си хотел и се настаним в него.
След което да отидем до Дафи да вземем багажа си и го пренесем в хотела, и след това да излезем и разходим в столицата на Малайзия.
Ехххх, ако можеше деня да е повече от 24 часа, но така или иначе трябваше да свършим всичките изброени неща, а каквото дойде отгоре добре дошло.
Сънят бързо дойде след като бяхме достатъчно изморени и не успяхме дори да догледаме филма за Борободур, който пускаха по вътрешния канал.
За съжаление съседи по стая ни бяха шумните германки, които бяха в ресторанта.
Към 3,30 часа от съседната стая чухме гласовете им. Оказа се, че са си взели допълнителен тур за посещение на Борободур и вече ставаха от сън.
Хотелът предлага такава екстра.
Срещу заплащане можеш да направиш тур с екскурзовод от 4 часа сутринта в Борободур и да посрещнеш там изгрева на слънцето. Сигурно обиколката преди изгрев слънце в храма е страхотна, но нямахме сили за такова ранно екстремно приключение.
Та след като ни разбудиха в 3,30 с оше по-голямо удоволствие заспахме и едва успяхме да чуем алармите на телефоните в 5,30.
Време бе за ставане. Сложихме по бутилка вода в чантата, взехме таблетите и видеокамерата и се отправихме към храма.
Навън вече се развиделяваше и слънцето се показваше.
Прекрасно време, в което се чуваше едиствено полъха на вятъра и чуруликането на птиците. Този път за разлика от предишната вечер храма се виждаше целия и не пропуснахме да направим първите снимки. Почти като в Египет пред пирамидите. Интересно къде за първи път туристите са открили тези начини за снимки.
Пред Борободур
                                                   Пред Борободур

Пред Борободур
                                                     Пред Борободур

Преминахме стотината метра и пред очите ни изскочи величието на Борободур. Наистина впечатляваща гледка! Трудно мога да опиша какво почувствахме.
Просто трябва да се изживее и да го видите. Грандиозно е!
Ще се опитам накратко да Ви запозная с легендите и историята на храма.
Като за тази информация трябва да благодаря изключително много на Мая и Костадин Левакови – Бали Инифинити Травел!
Борободур
                                                          Борободур

Храмът е замислен да изглежда като пирамида, плуваща върху лотос във водите на езеро. Свързан с принципите на махаяна будизма.
Представлява пирамида с 9 разположени една над друга тераси- 6 квадратни тераси, символизиращи материалния живот и 3 кръгли, съответстващи на духовното начало
Последната тераса представлява мандала - будитската представа за философията на света, енргийното картинно представяне на вселената. Завършва с камбановидна будитска ступа - Светинята на лотоса, около която са подредени кръглите тераси.
Борободур
                                                       Борободур

Легендата за Боробудур разказва, че през 1814 г. двеста мъже прекосяват равнините Кеду на Централна Ява, за да търсят легендарната планина, която се намира в близост до малкото селце Боро.
За шест седмици, те посичат и изгарят непроходимата, буйна растителност. Изчистват тонове вулканична пепел. Скрит под сенчестите дебри, те изнамират чудновати фигури, гравирани върху камък- хиляди от тях.
Разкопаването на монумента, който скоро става известен на целия свят като храма Боробудур е по поръчка на сър Томас Стамфорд Рафълс, новият британски губернатор на Ява.
За разлика от холандските търговци преди него, сър Томас Рафълс е силно заинтригуван от екзотичната история и архитектурата на индонезийските острови.
По време на експедицията Рафълс открива грандиозна пирамида, която се извисява с огромна камбановидна ступа, която днес е известна като Светинята на лотуса.
Поради липсата на адекватни исторически извори, той не може да определи точната дата на построяването на Боробудур, но има предположение за неговото предназначение: “Приликата на фигурите, които са разположени около монумента и които наподобяват на изображения на Буда, навеждат на мисълта, че става дума именно за това, че Боробудур е будистки храм”.
Обаче в самия храм няма нито един централен олтар или светилище. Вместо това пасажите, които обкръжават структурата са покрити с приблизително три хиляди балерефи.
Борободур
                                                         Борободур

След като мълвата за откритието се разнася, много религиозни учители от Азия идват да го посетят. Те определят Боробудур като най-големият будистки храм в света, но също и като най-необичайния.
Стенните гравюри изобразяват сцени от учението на Буда,
Борободур
                                                       Борободур

а пасажите са създадени, за да водят вярващите през тяхното духовно пътешествие, докато се изкачват от тераса на тераса, като всяко следващо ниво олицетворява едно по- високо равнище на осъзнатост.
Борободур
                                                      Борободур

Предполага се, че в миналото поклонници са идвали от цяла Югоизточна Азия, за да изучават свещените писания, изпълнени с мистерия, с тайни послания, поука и размисъл.
Боробудур е бил своеобразен триизмерен водач към Просветлението.
Но въпреки най-добрите намерения на сър Рафълс, откриването на Боробудур, го поставя в голяма опасност, тъй като той започва да привлича все по-голям брой посетители. От друга страна жителите от околните селища не изповядвали същата почит към храма както някога в миналото и за тях той бил само източник на строителни материали.
Търсачите на сувенири обезглавяват много от статуите на Буда и ги пренасят в частни замъци и музеи по целия свят.
Борободур
                                                            Борободур

През 1885 г. едно случайно откритие възобновява интереса към опазването на античното съкровище.
J. W. Ijzerman, холандският архитект, който се занимава с реставрацията на храма, при една от обиколките си по високата шествена пътека около основата на Боробудур открива, че отливките по стената продължават през процепа, който се вижда в пода. Това по всяка вероятност означавало, че тези камъни са добавени в последствие след като част от постройката вече е била завършена.
Ijzerman настоява част от пътеката да бъде отстранена. Когато шестнадесетте каменни пласта са отстранени, се открива другa редица от каменни плочи, доста по-различни от тези от горните пасажи.
На тях са изобразени адски мъчения и сцени на върховна наслада.
Открити са общо 160 плочи.
Няколко сцени са останали недовършени с инструкции до гравьора на санскрит, а самият надпис е толкова специфичен, че учените му приписват датировка от средата на 9-ти век.
Това е основание експертите да предполагат, че Боробудур е построен от кралете от династията Сайлендра, които са управлявали в Централна Ява по това време. Реставрационните дейности, които европейците предприемат в рамките на следващия век, противно на добрите им намерения, нанасят далеч повече щети, отколкото да имат благотворно влияние.
Натрупаните седименти и пепел, и растителността около храма, които са съществували толкова дълго преди откриването му и изпълнявали ролята на пазители. След като пасажите били разчистени, шуплестите, вулканични, каменни структури били изложени на безпощадното влияние на жегата и на поройните дъждове.
Така за целия 19 век Боробудур пострадва много повече, отколкото за хилядата години преди това.
През 1968 г. Индонезийското правителство и ООН, работейки заедно с ЮНЕСКО започват кампания за спасяването на Боробудур .
През следващите петнадесет години, 20 хиляди долара са отпуснати за реализацията на смелия план. Направено е цялостно разглобяване и реконструкция на долните тераси на монумента -камък по камък.
Специалисти от 27 страни се присъединяват към индонезийския екип, за да реализират проекта.
Над един милион камъка са преместени по време на реставрацията и са разпръснати наоколо, подобно на масивни парчета от пъзел.
13 хиляди гравирани каменни плочи са били махнати една по една, почистени, подредени и обработени за съхранение.
Екипът от експерти включва специалисти в областта на инженерните науки, химията, биологията и археологията, и всички те работят заедно, за да възстановят величествената красота на Боробудур -една молитва, сътворена от камък и завещана от миналото.
И още малко цифри и данни, за да разберете грандиозността и величието на Борободур! В основата си Храмът е квадрат със страна сто и двадесет метра.
Пътят към върха се вие спираловидно, по посока на часовниковата стрелка и обикаля светилището толкова пъти, колкото тераси има то, като минава покрай 460 скулптурни композиции в естествена големина.
1460 скулптурни пана описват самата будистка доктрина, а още 1212 разказват за исторически събития в будисткия свят от онова време и показват сцени от живота на хората.
Борободур
                                                    Борободур

Общата дължина на барелефите е около два километра. Високи са по три метра. Барелефите представляват шест хиляди квадратни метра скулптура, изрязана върху камък.
Шест от терасите на Боробудур са квадратни - въплъщение на материалния живот, а следващите три са кръгли - символизират духовното начало.
Борободур
                                                     Борободур

На всяка от кръглите тераси се намира пръстен от решетъчни каменни ”камбани” — тип дагоби.
Борободур
                                                      Борободур

Във всяка дагоба има каменна статуя на Буда. Общият брой на дагобите е седемдесет и две.
Според вярванията на индонезийците, ако си пожелаеш нещо, после си провреш ръката в дагобата и пипнеш статуята, ще ти се изпълни желанието. Ние го направихме под зоркия поглед на охраната и сега остава да разберем дали действа.
Борободур
                                                  Борободур

Конструкцията завършва с една голяма камбановидна будистка ступа, наричана Светинята на лотоса. Цялата пирамида е укрепена с каменна стена наречена “Скритото стъпало”, която служи като подпора и е висока 1,5 м. По целия Боробудур има 504 статуи на Буда, като само 72 от тях са монтирани по кръглите тераси. Фигурите се различават единствено по положението на ръцете на Буда. Будистите вярват, че различните начини, по които Буда се изобразява, са толкова, колкото дни има в 7 години.
Борободур
                                                       Борободур

В продължение на повече от два и половина часа успяхме да се насладим на истинската непреходна красота и значимост на най-големия будистки храм в света.
Преди да напече слънцето и да дойдат тълпите туристи и ученици няколко пъти се изкачихме и слязохме до върха, губейки се по пътя.
Панорамата, която се откриваше пред погледа бе наистина неописуема.
Борободур
                                                           Борободур

Спокойствието продължи до 8,30, когато върха бе атакуван от хиляди хора.
8,30 часа: Туристите идват
                                      8,30 часа: Туристите идват

И тъй като бе почивен ден имахме чувството, че поне няколко индонезийски училища са дошли на екскурзия до Борободур.
Учениците атакуват Борободур
                                Учениците атакуват Борободур

Освен да се запознаят с величието на храма, те използваха факта, че могат да се срещнат с хиляди туристи от всички краища на света. Около нас се чуваше всякаква многоезична реч. И учениците се въртяха около тях, за да репетират английския си. Туризмът е в основата на Индонезия и те прекрасно разбират, че за да могат да предложат един висок туристически продукт трябва да могат да общуват с гостите си.
Учениците бяха си направили цял лексикон от въпроси и ако някой се съгласеше да им отговаря бе просто разпъван на кръст. Мая се измъкна, но аз не успях и трябваше да отговарям поне на 20 въпроса от рода на. От къде сте? Коя страна? А кой град? От коя страна идвате? Какво ще разгледате? За къде ще пътувате? Как се казвате? И т.н. и т.н. Досадно наистина, но пък усмивките на децата бяха толкова истински, очите им светеха така хубаво от задоволство, че могат да общуват с хора от далечни страни, че няма как да им откажеш. Няма как да откажеш и да се снимаш с тях.
Интервю и снимки за спомен
                                     Интервю и снимки за спомен

По едно време ни стана жал за една руса рускиня, която просто не можеше да направи и крачка без да поискат да се снимат с нея. Колкото си по бял и по рус толкова повече искаха снимки!!!
Най-накрая след близо 3 часа обиколки бе време да напуснем храмовия комплекс Борободур препълнени от впечатления.
Заспускахме се по стръмната пътека към хотела, съжалявайки, че цялото това прекрасно преживяване продължи само няколко часа.
Борободур
                                                     Борободур

Прибрахме се в стаята, взехме по един душ, направихме си чай и кафе и седнахме преди закуска за последно отвън на терасата ни, за да се полюбуваме на красотата на този прекрасен край на остров Ява, който никога няма да забравим.
Сутрешно кафе на терасата в хотела
                                      Сутрешно кафе на терасата

Закусихме набързо и в 9,40ч. бяхме на рецепцията, за да се сбугуваме с гостоприемните си домакини и се отправим отново на път. В Лондон бе още три без десет през нощта, но в Борободур времето сякаш препускаше, помагайки ти да се потопиш в историята.
Времето  по света
                                                Времето по света

Платихме хотела, използваните напитки от мини бара, трансферите за двата дни, направихме си снимка с усмихнатите рецепционисти, разменихме си емейлите, за да можем да им изпратим снимките и се сбогувахме с величието и красотата на този незабравим Борободур.
Приятелите от рецепцията на хотела
                                   Приятелите от рецепцията на хотела

Обратният път към Дгокджакарта по нищо не се различаваше от предишния ден.
Все същия убийствен трафик от мотопеди и автомобили, които пълзят покрай тях. След около час навлязохме в Джокджа. Градът е един от най-големите центрове на изкуството и културата на остров Ява.
Той е и Индонезийската столица по време на индонезийската национална революция от 1945 до 1949 година. Градът е кръстен на индийския град Ayodhya от индийския епос Рамаяна . Yogya означава проспериращ, разцвет. Градът има над 20 университета и в него живеят близо 400 000 души. Главната забележителност на Джокджа е централната улица Malioboro Street, около която е съсредоточен денонощния живот в града.Тя е и негов символ. Но ако за пръв път попаднете на нея ще бъдете учудени от това, което виждате. Ниски постройки, магазини, хотели, много и различни превозни средства. Като се започне от файтоните,
Malioboro Street
                                              Malioboro Street

мине се през рикшите
Malioboro Street
                                                 Malioboro Street

и се стигне до мотопедите и автомобилите. Едва ли на много места по света можете да видите такова разнообразие!

Другата голяма забележителност на града е Кратона /Султанският дворец/.
Преминахме и покрай него, но нямаме време да спираме и да го разглеждаме, защото самолетът не чака. Затова побързваме да се измъкнем от града.
Пристигаме съвсем навреме на летището, за да можем спокойно да се чекираме и в 14,00 часа да полетим с Aur Asia към Куала Лумпур. Преди чекирането платихме задължителната такса за напускане на Индонезия. И при нея както и при визите, тя е различна за различните острови. При напускане на Индонезия през остров Ява плащате 100 000 IDR, а от остров Бали 150 000. Задължително таксата трябва да се плати в Индонезийски рупии, в никаква друга валута не може. Така че добре си направете сметката, ако искате да напуснете Индонезия трябва да имате от техните пари.
Малайзия ни очакваше след 24 часова раздяла.
24 часа, близо 5000 километра и незабравима среща с малка частичка от световната култура и история. Това ни предложи остров Ява в нашето кратко бягство към един по-различен от модерния мегаполис свят. Свят на много духовност, природни красоти, и слънчеви усмивки от хората-най-голямото богатство на Индонезия.
Време бе да заемем местата си в самолета на Air Asia и да се отправим отново на път. Довиждане, Джокджакарта, Прамбанан и Борободур. И благодарим за едни от най-прекрасните и запомнящи се 24 часа от живота ни, с които ни дарихте.

СЛЕДВА …