петък, 1 април 2016 г.

Ница и Лазурният бряг- лятото на 2015год.

Пиша този фото дневник за пътуването ни през юли миналата година, защото много пътешественици и тази година ще се запътят към най-желаното европейско място за почивка и се надявам моят разказ да им помогне в тяхното прекрасно преживяване.
През октомври 2014 год. като правехме програмата ни за по-дългите пътувания през 2015, за да можем отрано да планираме отпуските решихме да разделим морската ни почивка на две. Първите 10 дни да бъдат през март за традиционното ни зимно море в Дубай и Абу Даби, а летните морски две седмици да бъдат на Лазурния бряг.
Решихме да съчетаем почивката ни на Лазурния бряг и с посещение на Париж за Националния празник на Франция 14 юли и така се получи и периода на пътуване. От 29 юни до 17 юли.
Трябваше да помислим и как ще се придвижим до Ница. Тъй като от края на май в Милано щеше да се състои поредното световно изложение решихме да летим до Милано с Уиз еър, да посетим световното изложение и да продължим с влак до Ница.
Билетите до Милано ги закупихме в началото на април с поредната промоция на лилавите. И докато миналата година за почти същия период на годината /средата на август/ те ни струваха по 10 евро /без чекиран багаж/ този път заради Световното изложение цената бе два пъти по-висока. Общо с един чекиран багаж /50лв./те струваха 168 лв.
Пиша тези цифри, защото постоянно има въпроси колко струва даден билет до определена дестинация през различни периоди на годината и да може всеки, който го интересува да направи сравнение.
За съжаление освен доста по-високата цена на самолетните билети по-висока бе и цената на хотелите в Милано. Търсихме хотел в близост до Централната гара, за да може бързо и без излишни пътувания с куфарите да хванем влака за Ница.
При предишния ни престой в Милано бяхме отседнали в хотел Ню Йорк, който се намира точно срещу гарата и сграда Пирели, но цената му на вечер се оказа, че е 200 евро и се отказахме от него. Най-добро съотношение като цена, качество на хотела и близост до гарата бе  Hotel Virgiliо.
Той се намира на Via Giavanni Pier Luigi Da Palestrina 30, само на около триста метра от гарата, от страната на стоянката на автобусите за летищата. Ето и сайта на хотела: http://www.hotelvirgiliomilano.com/
Цената за една нощувка в двойна стандартна стая без закуска бе 54 евро.
Резервацията я направихме през Амома. Главното достойнство на хотела бе близостта му до гарата и това, че бе стаята и спалното бельо бяха чисти  .
Вижте колко близо е гарата, погледната от прозореца на стаята ни.

20150630_072447_Richtone(HDR).jpg

В Милано пристигнахме на 29 юни / понеделник/ на обед. След като се настанихме в хотела  обиколихме любимите си места около Катедралата и Ла скала, преди да се качим на метрото и да се отправим към Експото.

DSC00312.JPG

20150629_172722_Richtone(HDR).jpg

20150629_173257_Richtone(HDR).jpg

DSC00327.JPG

DSC00334.JPG

DSC00322.JPG

20150629_172258_Richtone(HDR).jpg

Който не е посетил  Световното изложение в Милано не е изгубил кой знае какво. Стотици павилиони, стотици хиляди посетители и то в най-ненатоварения делничен ден, представям си какъв ужас е било през уикендите и опашки навсякъде. Като се започне от входовете и се стигне до най-предпочитаните павилиони, където можеше да се наложи да чакаш поне час, за да влезеш.
Имаше и строг пропусквателен режим на може би около 30 те гейта като на летищата, със скенери и провери на багажа, с който влизате. А по това време в Европа бе спокойно, все още Париж не бе окървавен.
Предварително си бяхме закупили билети за Експото, но това не ни помагаше кой знае колко много, освен, че цената бе по-ниска, защото трябваше да се наредим на опашките за влизане. Часът е около 17, вижте наплива какъв е.

DSC00340.JPG

20150629_190200.jpg

20150629_190300.jpg

20150629_190253.jpg

След като преминахме благополучно през скенерите и охраната можехме да последваме тълпите и да разгледаме част от Световното изложение. Тъй като България нямаше участие се задоволихме с разглеждане на павилионите на другите страни. Сигурно трябват два три дни, за да успеете да разгледате всички, а ние разполагахме само с 5-6 часа.

20150629_194257_Richtone(HDR).jpg

20150629_200650_Richtone(HDR).jpg

DSC00343.JPG

DSC00356.JPG

20150629_200444.jpg

DSC00344.JPG

Но не смятам, че бе необходимо повече. Най-приятната част от тези 6 часа бе пиенето на студена наливна бира, гарнирана с горещи пържени картофи в един от стотиците ресторанти на площта на Експото. Допълнение към бирата и картофите бе и свиренето на живо на една страхотна момчешка рок група.

20150629_210047_Richtone(HDR).jpg

20150629_210042_Richtone(HDR).jpg
Това, с което запомнихме Експо 2015 Милано бе уникално красивото  светлинното шоу на така нареченото Дървото на живота.

20150629_220532.jpg

DSC00358.JPG

DSC00359.JPG

DSC00365.JPG

DSC00367.JPG

DSC00381.JPG

DSC00384.JPG

Невероятните светлинни и звукови ефекти създаваха наистина прекрасна картина. А фонтаните около него можеха спокойно да съперничат на Барселонските и Дубайските.


След края  на шоуто при Дървото на живота бе време да се отправим към хотела. Хубавото бе, че метрото работеше цяла нощ и можехме сравнително бързо да се приберем. Разбира се тълпите бяха големи, но те бяха нищо в сравнение с това, което ни очакваше в Париж пред Айфеловата кула на тържествения концерт по случай Националния празник на Франция две седмици по-късно.
В 1 през нощта Милано живееше в ритъма на купона, но бе време за спане...
Рано сутринта на 30 юни напуснахме хотела и се отправихме към Миланската гара, за да хванем влака за Вентимиля, последното населено място на Италианска територия, на 7 км. от границата с Франция, където трябваше да сменим влака. По разписание тръгвахме от Милано в 9,10, а във Вентимиля пристигахме в 13,10 часа. Както и през миналата година, когато пътувахме многократно с влак из Италия така и този път закупихме предварително билетите от сайта на италианските железници.
http://www.trenitali...trenitalia.html
Колкото по-рано го направите толкова по-ниска ще Ви е цената. Билетите за 30 юни ги купих още на 11 април, само час след като бях купил самолетните билети за полета до Бергамо. Цената на двата билета бе 18 евро.
Влакът от Вентимиля до Ница тръгваше в 13,35 часа и билетите за него също закупихме през април. Закупихме ги онлайн от сайта на този дистрибутор: http://www.voyages-sncf.com/
Тяхната цена бе 15,40 евро.
Или общо пътуването ни от Милано до Ница бе за около 17 евро на човек.
В 8,30 бяхме вече на Милано централе и сладко закусвахме прясно изпечени кроасани в компанията на няколко гълъба, които необезпокоявани от никого си влитаха в кафето на гарата и си кълвяха трохички направо от масата. Кафетата не са техни

20150630_081124.jpg

Италианските и френски железници се движеха по разписание, без закъснения, за разлика от българските си събратя и така в 14,30 бяхме вече на централната гара в Ница.
Точно срещу нея се намира и един от центровете за продажба на билети за градския транспорт. Купихме си седмични карти за по 15 евро и с тях можехме спокойно седем дни да пътуваме с трамваи и автобуси колкото си искаме.
Освен седмичните карти за по 15 евро, можете да си закупите и дневни за по 5. А цената на единичния билет за пътуване бе 1,50 евро. Толкова бе и цената до близките села и градове до Ница, включително и Монако.
Единствено цената на билета за автобуса от летището до града бе 6 евро. Това са автобуси номера 98,99. така че не ги ползвайте като градски, ще Ви излезат доста скъпи. Цените са от лятото на 2015 год., затова имайте предвид, че може да има промяна.
Освен картите за пътуване от билетния център можете да си вземете и листовки за всички градски и междуградски линии с маршрутите и разписанията на автобусите, както и карта на Ница.
За тези, които няма да ползват рентакар при посещението си на Лазурния бряг градския транспорт е изключително евтин и обикалянето е почти без пари, в сравнение с други европейски градове.
Имайте предвид само един факт. Последните градски автобуси тръгват в 20 часа.
От  21 часа започват да се движат нощните автобуси, които в по-голямата си част дублират маршрутите на дневните. Ето и техния маршрут.

нощни автобуси  2014.jpg

Качихме се на автобус №12 и след 30 минути по улиците на Ница автобусът спря на спирката пред сградата, в която бяхме наели апартамент.
Много се колебаех къде точно в Ница да наемем апартамент. Всички мои познати, с които говорих бяха категорични, че най-хубавото място е в Стария град и около Негреско.
Радвам се обаче, че не наехме апартамент в Стария град, защото в него лудницата през летните месеци е неописуема. Ница от 350 000 става 600 000 и всички тези хора от всички краища на света минават през Стария град.
А около Негреско цените са доста високи.
Ако отново отидем в Ница без да се замислям бих наел апартамент на същото място, на което бяхме. На самата Променада, в нова сграда, с асансьор, на първа линия на морето, а един от 17те плажа на Ница е точно пред сградата. Пред сградата са и спирките на всички автобуси, включително и на пристигащите от Кан и Антиб, а само на 300 метра е и най-големия Карфур в града.
Апартаментът резервирахме през Аирбнб. Собственичката бе италианка от Генуа, а жилището бе на нейните родители. Всъщност тази година тя за пръв път го пускаше под наем, а ние бяхме първите направили резервация за него още в началото на ноември 2014год. Цената за 14 нощувки бе 948 евро,  с включени такси за почистване и такси към Аирбнб. Тази цена се задържа само няколко месеца като промоционална, през април тя вече бе 100 евро на вечер.
https://www.airbnb.c...&wl_source=list
Апартаментът бе прекрасен. С отлично местоположение, на 7 ми последен етаж, напълно обзаведен, с климатици в дневната и спалнята. В Ница през лятото е адска жега затова не взимайте апартамент без климатик. Ако не бяха те се бяхме сварили.
Най-хубавото и ценно нещо в жилището бе огромната над 20 кв.метра тераса с уникална панорама към морето и цяла Ница. И тъй като апартаментът бе южен, терасата през целия ден бе огряна от слънцето и можехме да си правим слънчеви бани направо на нея с питие в ръка.

20150711_155013_Richtone(HDR).jpg

20150711_155600_Richtone(HDR).jpg

Освен пълното обзавеждане на дневната, спалнята и кухнята Лидия /собственичката/ бе оставила и два чадъра и два шезлонга за плажа. А на терасата имаше тента, покриваща я цялата и още два шезлонга за слънчеви бани.
Полюбувайте се сега на този наистина перфектен апартамент за лятна почивка.
Ето я самата сграда
20150630_180336_Richtone(HDR).jpg

дневната и кухнята:

DSC00419.JPG

DSC00415.JPG

DSC00414.JPG

страхотната тераса :

DSC00397.JPG

DSC00400.JPG

и невероятния изглед в спалнята, който се открива пред очите Ви сутрин като се събудите. Можете ли да си представите по-красиво събуждане?

DSC00413.JPG

Но не само от спалнята панорамата бе страхотна. Насладете и се и Вие.

20150701_064049_Richtone(HDR).jpg

20150701_064057_Richtone(HDR).jpg

А този уникално красив син цвят на водата, който можете да видите единствено и само там, просто те омайва. И не можехме да откъснем погледа си от него, любувайки му се от терасата ни на последния етаж.

20150709_154327_Richtone(HDR).jpg

20150709_154343_Richtone(HDR).jpg


Не вярвахме на очите си като влязохме в апартамента. На живо той бе още по-красив отколкото на снимките в Аирбнб. Бащата на Лидия бе художник, и целия апартамент бе с негови картини, а на терасата имаше портрети по стените от фаянс.
С Лидия така и не се видяхме през време на престоя ни, защото по същото това време тя бе на пътешествие в САЩ, но през фейсбук следяхме взаимно маршрутите си на пътуване и спокойно общувахме.
Тъй като тя я нямаше ключовете ги взехме от една достолепна дама- портиерката на блока. Тя за съжаление говореше само френски, затова и комуникацията ни бе малко затруднена, но с помощта на разговорници се оправяхме.
Настанихме се, след което бегом на плажа под апартамента.



20150702_192324_Richtone(HDR).jpg

А след него се разходихме в района, за да разгледаме къде са най-хубавите пекарни и магазини, напазарувахме в Карфур, напълнихме огромния хладилник до горе, направихме набързо салатите, опържихме каймата / френската кайма е невероятно вкусна/ и масата с ВИП изгледа ни очакваше. Ами ние сме си българчета. Може ли вечер без ракийка, облаче и салатка?
Май че не. А и как да устоиш на тази маса

20150630_203108_Richtone(HDR).jpg

Хайде наздраве, а след това ще продължим с разходка из Ница.

20150702_213026_Richtone(HDR).jpg

Ето и една карта на Лазурния бряг, за да можете и вие да поискате да бъдете там и да опознаете едно от най-красивите места в света.

cotedazur_map.jpg

Четиринадесетте дни в Ница за някои, които не обичат да мързелуват и плажуват на едно място може да се видят отегчително дълги, но на нас те ни се сториха като един миг.
Докато почнат и хоппп... времето свършило. И като казах времето то беше просто великолепно за морска почивка, и не толкова добро за обикаляне. За двете седмици не се появи нито едно облаче, нямаше вятър, беше горещо и сутрин, и през деня, и вечер. Идеално време за плаж и за размазване във водата. А и нейната температура беше такава, че като влезеш и не ти се излиза. Около 7-8 дни нямаше дори и вълнички, равно като тепсия, докъдето погледа ти стига.
Но за плажа и морето по-късно в разказа ми, а сега да се върнем към столицата на Прованса и Лазурния бряг или както го знаят в целия свят Côte d'Azur.
Ница е изключително привлекателен град и един от най-хубавите и известни Френски курорти.
Съчетание от минало и съвремие той привлича стотици хиляди туристи всяка година.
Многобройните плажове и морето са притегателния център около който се върти живота през лятото.
Ненапразно най-известното място в града е дългата над 7 км. крайбрежна Английска алея, наречена  Promenade des Anglais.
Тя започва от Стария град, преминава покрай най-известния хотел на Лазурния бряг хотел Негреско и стига далеч в източния края на града, малко преди разклона за летището. Тя е любимо място за разходки, за каране на велосипеди, ролкови кънки и скейт бордове.
Денонощно по нея можете да видите тичащи хора, практикуващи джогинг и хора съзерцаващи морето. На Английската алея се провежда и ежегодния зимен карнавал на Ница.
Имахме удоволствието по всяко време на денонощието да се разхождаме по нея, да я наблюдаваме от височко и тя винаги беше красива. И сутрин, и през деня , и след залез слънце.

DSC00478.JPG

DSC00446.JPG

Разбира се най-голямата забележителност на самата Promenade des Anglais и един от символите на Ница бе хотел Негреско

20150709_121847_Richtone(HDR).jpg

Мари с помощта на Калоян в Магеланския пътеводител на Ница прекрасно е описала забележителностите на града, затова и няма да се спирам подробно на тях.
Само ще спомена, че за съжаление не влязохме в нито един музей, предпочитахме да се разхождаме из тесните улички на Стария град, да пием бира на сянка в някое от стотиците кафета и ресторантчета там

DSC00441.JPG

20150702_133958_Richtone(HDR).jpg

и около Пристанището и да мързелуваме на плажа.
И тъй като няколко пъти стана въпрос за Стария град или Vieux Nice той наистина ни допадна страшно много.

20150710_153235_Richtone(HDR).jpg

20150711_151334_Richtone(HDR).jpg


С неповторимия чар на Прованса, откриващ се във всяка една сграда и магазинче



DSC00491.JPG

DSC00496.JPG

или невероятния пазар на цветята- Cours Saleya. Сутрин там пазарувах зеленчуци, а наобед сергиите се събираха за половин час, минаваха служители на чистотата, събираха боклуците, измиваха и в 13,30 пазара бе пълен с ресторанти. Ако някой не знае това, в първия момент може да си помисли, че се е объркал и е попаднал на друго място.

20150701_200039_Richtone(HDR).jpg

Друго любимо място за туристите и жителите на Ница е централни площад на града - площад Масена.

DSC00426.JPG

20150701_190808_Richtone(HDR).jpg

20150701_192333_Richtone(HDR).jpg

Площад Масена и района около него е особено привлекателен за децата с великолепните си паркове и фонтани, които създаваха по цял ден много смях и настроение.

20150701_191612_Richtone(HDR).jpg

DSC00429.JPG

DSC00430.JPG

В стария град се намира и катедралата на Ница, едно от най-посещаваните места в града

DSC00487.JPG

В центъра на града,  близо до площад Масена, но в посока гарата, а не Стария град е Базиликата "Нотр Дам". На външен вид тя изключително много прилича на Катедралата Нотр Дам в Париж.

DSC00635.JPG

Други забележителни и красиви сгради в Ница са Кметството и Операта

DSC00434.JPG

DSC00435.JPG

DSC00439.JPG

Освен площад Масена, Старият град, площад Гарибалди и  Пристанището друго любимо място за разходка и отдих на туристите е една от търговските пешеходни улици на Ница Rue de France. Тя е успоредна на Английската алея и е пълна с десетки магазини и кафенета. Тук можете да видите и полицаи с превозни средства, които няма къде другаде да срещнете

20150701_190311_Richtone(HDR).jpg

20150701_185532_Richtone(HDR).jpg

20150701_185847_Richtone(HDR).jpg


Ако искате да видите всичко това, което описвам от високо можете да отидете до Парк дю шато , красив парк, разположен на хълм над Ница, откъдето се откриват най-хубавите гледки към града.

DSC00474.JPG

DSC00477.JPG

20150702_122902_Richtone(HDR).jpg

До там можете да се качите пеша, изкачвайки над 200 стъпала, с лифт, или както направихме ние- с туристическото влакче, което ще Ви разходи из Стария град и ще ви изкачи до парка, за да се любувате на страхотните панорами.

20150702_115013_Richtone(HDR).jpg

Ето и няколко кратки видео разходки из Ница с туристическото влакче, което ни позволи мързеливо да се насладим на забележителностите на града.


Разходката с туристическото влакче започна от Крайбрежната променада, премина през площад Масена и центъра на града, и стигнахме до невероятно колоритния и пълен с духа на Прованса стар град, преди да се отправим към Пристанището и хълма над Ница, от който се открива и най-хубавата панорама към Залива.


Ето и третата последна част от нашата видео разходка с туристическо влакче из улиците на Ница.


А сега в краткия ми разказ за Ница да кажа няколко думи и за плажовете.
Всеобщото мнение е че те не са хубави, защото не са пясъчни.
Въпрос на гледна точка, на нас лично това не ни пречеше, защото имахме шезлонги и чадъри.

20150709_170013_Richtone(HDR).jpg

Аква обувките са задължителни, защото и на влизане в морето има доста камъни. Ако се абстрахирате от това и не искате да се търкаляте по пясък то топлата и чиста морска вода и галещите лъчи на слънцето ще са достатъчни, за да се чувствате като в рая и да мързелувате на воля.
Още повече, че плажовете не са пренаселени и имате достатъчно място около Вас, необезпокоявани от други хора. Обикновено до към обед най-близките до нас хора бяха на около три четири метра. Уверете се сами

20150709_154354_Richtone(HDR).jpg

Следобед плажуващите се увеличаваха, но не дотолкова, че да се чувствате притеснени.
За сравнение вижте снимка от най-близкия пясъчен плаж до Ница- във Вилфранш-сюр-Мер.
Там отидохме само веднъж и останахме точно един час. Бяхме като сардели натъпкани един до друг

20150705_112244_Richtone(HDR).jpg

и затова си взехме хавлийките под мишница и отново на плажа пред нас.... Има разлика нали ?

20150630_180341_Richtone(HDR).jpg

20150630_180345_Richtone(HDR).jpg

20150630_180350_Richtone(HDR).jpg

И тъй като вече споменах за ходенето ни до Вилфранш-сюр-Мер в следващата част на разказа ми ни предстоят няколко  пътувания не само до  до това толкова красиво кътче от Лазурния бряг, а и до Монако, Кан, Езе...
До скоро...