След Ница можем да продължим лятната си разходка из Лазурния бряг....
От Ница до Монако са само двайсетина километра и в тези двайсетина километра сигурно са събрани най-красивите кътчета от Европа. От ултра модерните и луксозни къщи, вили и хотели, от които се носи уханието на богатството до неповторимите пасторални природни картини на Прованса, застинал някъде на границата между 19 и 20 век преминаваш през няколко епохи и то само в протежение на 20 километра.
И след като се разходихме вече из столицата на Лазурния бряг беше ред на още едно невероятно екзотично и застинало във времето място, само на няколко километра от Ница по пътя към Монако. Ез. Кацнало върху хълм на 12 километра североизточно от Ница и на 6 югозападно от Монако градчето е най-високо разположеното /на 429 метра/ селище в Прованса и едно от най-красивите и посещавани места. Eze village е кръстено на името на древната египетска богиня Изида и е истинско райско кътче.
Много е лесен достъпа до него и единствено трябва да прецените дали да се качите на влак и да слезете на гарата, която е на морския бряг, и да се изкатерите по така наречената пътека на Ницше до самото градче, което в горещия юлски ден не ни се стори добра идея и затова предпочетохме по-приятната и мързелива перспектива- да хванем автобуса, който спира в самото селище.
Автобусите, с които можете да пътувате от Ница до Ез са два. Първият е номер 82, а вторият 112. Като 112 не пътува в събота и неделя. И двата продължават след планинското райско кътче към Монако. Внимавайте много да не се качите на третия автобус за Монако с номер 100, защото той ще Ви откара до крайбрежното Ез-сюр-мер и трябва да повторите упражнението с изкачването по пътеката на Ницше. Билетите както за всички околни градчета струват само 1,50евро.
Автобусите за Ез тръгват от Gare Routière Nice Côte d'Azur (Vauban) автогара Ваубан. От Стария град се качихме на ултра модерния Трамвай №1 и след няколко минути / петата спирка след Операта/ пристигнахме до автогарата.
Като слязохме на спирка Ваубан се върнахме около 20тина метра назад, завихме наляво покрай големия паркинг, като зад гърба ни останаха кортовете на Ница. След около 50 метра преминахме през един малък жп подлез и от другата му страна се показа автогарата.
Ето и карта на маршрута на трамвая на Ница.
Набързо се запознахме с разписанието на автобусите, за съжаление трябваше да почакаме около половин час на слънцето докато дойде първия автобус №82 на който се качихме , за да отпътуваме към Ез. Автобусите не са много на често затова е добре преди да пътувате да се запознаете с разписанията им. Листовки с разписания на всички автобусни линии има в билетия център до Централната гара и разбира се на секторите на автогара Ваубан. Ето ги разписанията на двата автобуса за Ез и Монако.
След около 40 минути и едно невероятно красиво пътуване по крайбрежието на Лазурния бряг пристигаме в Ез. Автобусът спира в центъра на градчето, на метри от Туристическия център, откъдето побързваме да си вземем карти със забележителностите на това уникално място.
Ето и карта на Ез.
Туристите, които искат да отседнат в това наистина райско кътче могат да се насладят на удобствата на уникално красивия и безумно скъп пет звезден хотел замък: Le Chateau de la Chevre d'Or. А за по-малко претенциозните или по-точно казано по-малко богати са достъпни три хотела с четири звезди: Chateau Eza, Eza Vista и Les Terrasses d'Eze. Първият от тях е свързан с кралски особи. В началото на 20 век, през 1920 г. шведският принц Гийом построил в края на градчето частна резиденция, известна като "Chateau Ezа" Замъкът Ез. Тук често отсядал баща му, Густав V и членовете на шведското кралско семейство. Сега замъкът е разкошен хотел.
И за да не си помислете, че там отсядат само мулти милонери, обикновените милионери могат да се подслонят в три звездния Eze Hermitage.
След като взехме картите от туристическия център подминахме Кметството, което е до него, и преминахме без да се отбиваме покрай магазина на парфюмерийната фабрика Фрагонар, отправяйки се към средновековното селище, създадено през Х век, което всъщност е целта на всички туристи идващи тук.
Указателни табели има на всяка крачка, така че няма как да се объркате.
Ез има една главна улица rue Principale, която Ви извежда до самия връх на 429 метра височина, където е уникално красивата Ботаническа градина с изключителна колекция от кактуси. Тази главна улица е всъщност в началото на Средновековния град, ограден от крепостни стени.
Достигаме до Задния вход на крепостта, построена през 14-ти век. Пушечна амбразура от 16ти век защищава тази врата, от която се открива и първата невероятно красива гледка към Лазурния бряг
Криволичеща между малки магазинчета и невероятно красиви цветни градини
провираща се под сводовете на сградите
изчезвайки за миг и отново появявайки се няколко метра по-високо rue Principale ни оставя без дъх, очаровани от красотата на Прованса.
Изкачваме се все по-нагоре към хълма и красотите покрай нас не ни позволяват да вървим, на всяка крачка се спираме, за да снимаме. А цветовете на дворовете са прелестно омайващи. Не можеш да откъснеш очи от тях и да им се наситиш.
Кафенета и малки магазинчета за сувенири примамливо ни се усмихват с безбройните си артикули
художестени галерии ни намигват с картините изложени за продан
Неусетно са изминали повече от два часа, а ние все още не сме стигнали до ботаническата градина. Няколко указателни табели ни подсказват, че вече сме близо.
Скоро достигаме до руините на старинен замък около който са разположени знаменитите Jardin Exotiquе. Ботаническите градини са основната забележителност на Ез, а гледките, които се откриват от тях са просто неописуеми. Е няма такава красота никъде другаде по света!!!
Самата градина също предизвиква интереса и възхищението си с огромните кактуси.
Първо разбира се запознаваме със схемата на територията и, защото има доста преплетени пътеки, изкачващи се и слизащи на различни нива и тераси.
Има и много места за отдих, които трудно се откриват из лабиринтите от кактуси, но когато достигаме до тях сме възнаградени за трудното изкачване. Ромоленето на водопадчета в скалите и наредените за почивка шезлонги допълват магията на това приказно красиво място. Просто не ти се тръгва от там.
Нямаше как да пропуснем да се полюбуваме отвисоко, тоест от 429метра над морското равнище и на старинната църква Успение Богородично, построена през далечната 1772година.
За съжаление тези повече от 5 часа, които прекарахме в това малко, но уникално красиво местенце на Френската Ривиера изтекоха като миг. Направихме си последните панорамни снимки на най-красивата част от Лазурния бряг и отново с автобус 82 се прибрахме в Ница.
А още на следващия ден ни очакваше и следващото пътуване. До една от най-известните вили по Крайбрежието, тази на Баронеса дьо Ротшилд в Кап Фера.
Но за нея .... в продължението на разказа за почивката ни през лятото на 2015 година.
