Бурж Ал Араб освен, че е най-известния хотел в света и единствен, категоризиран със 7 звезди, със сигурност е едно и от най-пазените места. Без резервация на стая или в някое от многобройните му заведения е невъзможно да бъде посетен. Построен на изкуствен остров в морето, единствения му вход откъм сушата се охранява строго и когато наближихме бариерата подадохме на охраната резервацията ни, за да пропусне таксито до хотела. Резервацията е на стойност 425 дирхама на човек за Следобеден чай. Отбелязали сме, че желаем да посетим бара в 16 часа, и въпреки че все още е 14,30 ни пропускат без проблеми.
Бурж Ал Араб практически се вижда почти от всяка точка на Дубай. И отдалеч изглежда не така внушителен, но когато го наближаваме пред погледа ни се открива едно истинско бижу, творение на човешката мисъл. Изключително красив и грандиозен хотелът се извисява като едно огромно корабно платно и колкото повече го приближаваш, толкова по-грандиозно и величествено изглежда.
Таксито спира пред входа и за миг се чувстваш като петролен шейх, защото няколко пикола застават мирно, отварят вратите на колата и ти помагат да слезеш. Наоколо са строени редици от ролс ройсове, поршета и ферарита, които очакват ВИП пасажерите си, но персоналът по никакъв начин не показва, че има разлика между тях и тези, които пристигат като туристи с таксита.
Хотелът наистина е впечатляващ с лукса и изискаността си.
Мисля, че думите не са в състояние да пресъздадат атмосферата /затова и ще има повече снимки в тази част на разказа/. Просто всичко трябва да се види.
В един момент се чудиш все пак дали си попаднал в хотел или изложбена зала.
Навсякъде във фоайето щъкат туристи. Пробляскват светкавици на фотоапарати и камери. Изискани дами с официални рокли и придружаващи ги господа с костюми, които се чувстват добре в 18 градусовата поддържана температура, макар навън слънцето да прижуря и температурата е около 35 градуса.
Основният цвят тук е злато, рамките на портретите, кабините на асансьорите, мраморните подове, перилата, орнаментите и детайлите по вратите и стълбищата, и всичко до което погледа ти стига. Всичко блести така, че за посетителите да е ясно: лукса и богатството има едно име и то е Бурж Ал Араб.
Повече от час се разхождаме из хотела и парка му, правим снимки и се наслаждаваме на спокойствието и величието му.
Едно от най-забележителните неща в Бурж Ал Араб е гигантския аквариум, на който можеш да се наслаждаваш движейки се нагоре надолу с ескалатора.
И разбира се уникалния фонтан, съставен от стотици малки фонтанчета, които пръскат вода в невероятен синхрон, компютърно програмирани, така че нито една капка вода не пръсква извън тях.
Освен това те светят и в различни цветове и така картината е още по-красива.
В 15,45 ни пускат от рецепцията към Skyview Bar.
Рецепционистките, усмихнати и в същото време достатъчно строги, за да не позволяват волности на туристите поименно качват в асансьора гостите и панорамният асансьор ни издига на 200м. над морското равнище, откъдето гледката е умопомрачително красива.
Когато правихме резервацията отбелязахме, че имаме семеен празник и затова не се учудихме, че ни настаниха на една от най-хубавите маси в бара. Ъглова, до прозорците и с панорама към Палмата на Джумейра и изкуствените острови/ тук очаквахме да залезе след час слънцето и да видим един незабравимо красив залез/,
към Wild Wadi и централната част на Дубай, където се извисява силуета на Бурж Халифа.
Skyview bar е със 70 места, като поне половината маси са разположени около прозорците и можете в продължение на три часа да се наслаждавате на уникално красива морска панорама. А и самият бар е също толкова впечатляващ с хармонията в интериора си.
Шегувахме се, че само тя си струва тези 425 дирхама куверт, който се плаща. Но пък и менюто се оказа изненадващо богато и подобаващо за реномето на 7 звезден хотел. Превъзходно френско шампанско/ симпатичната и усмихната сервитьорка го поднесе изключително елегантно/,
ягоди със сметана,
петифури, сандвичи и още десетина различни глезотии, поднесени с финес и на поднос, който разбира се бе във формата на … хотела.
Трите часа минават неусетно, а за доброто настроение на всички посетители се грижи и пианистка. Нашето настроение се повиши още повече, когато ни бе поднесен и специален подарък от заведението, роза и торта в чест на празника ни/нали така бяхме отбелязали в резервацията си/.
Малко след 19 часа с нежелание се качваме в асансьора и се разделяме с един наистина необикновен хотел, съчетал в себе си всичко онова, което го прави и символ на съвременен Дубай.
Довиждане, Бурж Ал Араб и се надявам отново да се върнем…/to be continued/
